СГЪРБУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; сгърбу̀ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Сгърбвам се; прегърбвам се, изгърбвам се, подгърбвам се. Честслав минаваше през безлюдни градове – донякъде горели, отнякъде започнали да се размиват от дъждове и ветрове, да се сгърбушват към земята и да се сливат с нея. Й. Вълчев, СКН, 297.


Източник: Речник на българския език (онлайн)